Обичта на Левски е към Родината и народа.
Обичта към Левски е на Родината и на народа.
Винаги е било така и винаги ще бъде.
Не се самообвинявайте и не се измъчвайте, че заради греховете на някои хора обикновените българи не са почитали и не почитат своя Левски. Защото той е на тези обикновени българи, на всички нас. Знам, че на фона на неговото дело и неговата саможертва, сякаш ни изглежда, че обичта ни към него не е достатъчно голяма и  все не можем достатъчно добре да покажем колко го обичаме. Че всъщност никога не сме могли наистина да покажем колко сме го обичали.
Сигурна съм, че е имало причина да не го освободят от заптиетата. Сигурна съм, че това не е от народно малодушие или от липса на обич към него. Сигурна съм, че е имало причина да се скрият много неща. Надявам се историята някой ден да разкрие и тези тайни.

Българският народ се погрижи за своя герой. Още в началото на миналия век се появава изповедта на една българка, която казва, че тя заедно с един свещеник и още двама души през нощта след обесването на Левски, го изравят от гроба му, пренасят го в "Св. Петка" в София, опяват го и го погребват под олтара. На сутринта всички мислят, че гробът му е поруган от турците... Но за турците е било достатъчно, че са го погребали в "позорните гробища".  Оттам нататък всичко е в ръцете на властимащите, които потулват този случай и фактите. Надявам се, че и това някой ден ще се разбере.

Грях към Левски имат властимащите от Освобождението до сега, а не обикновените българи. Не мислете, че Левски не може да направи разликата.
Просто властта е най-големият опиат. Човек, ако не е достатъчно смирен, се променя при досега до нея. Прочетете "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски и ще разберете. Не се винете, че не обичате Апостола.

Левски ни обича. И знае, че и ние го обичаме. Тази взаимна обич е толкова непреходна, че никой и нищо не е в състояние да я унищожи.