Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,

вярвам в истината и в доброто,

черен е триумфа на лъжата,

низка е победата на злото.

Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:

не е този – друг е твоят жребий,

дни по-други готви ти съдбата,

вярвам в нещо в небесата.

Разум висши или висша воля

то е – но то види, милва, блъска,

рано-късно своя лик оголя

и зари ил мълний страшни пръска.

Каина на съд ужасен вика,

Юда – на върбата го увисва

и троши ръката, що подписва

смъртен приговор над мъченика.

Има бог правдив. Той дига, сваля.

Бди над слабий, силния струпаля...

И ти, Майко, героиньо мила,

вярвай в себе – вярата е сила!

Подигни главата! Не унивай,

твоята звезда високо свети,

тя ще свети и през вековете,

знамето в душата си не свивай!

Имаш в що да вярваш: в твойта младост,

в твойто здраве – на живота радост,

в твойте мишци, труд, полети смели,

в силите духовни, в теб назрели;

имаш нещо по-велико: Т в о й т о

п р а в о! Правото, мощ несломима,

херувима с огнен меч, чрез който

в бой и с ада си непобедима!